Когато вън вали

Вали дъждът и твойто име ми шепти...
всяка капка спомени ми носи...
и връща ме в мигове отминали...
затвори с мен очи...
потопи се в морето от мечти...
Когато вън вали...
и мокри моите коси...
аз си спомням за отминалите дни...
и чувам щасливи гласовете ни...
но гръмотевици разсейват ги...
във въздуха се носи
ароматът ти...
сърцето започва бързо да тупти,
търся те, но капки
падат право в очите ми...
като две парещи сълзи...
Вятърът отнася всички спомени...
и душата ми тъжи...
ти отиде си...
а аз бях този, който теб те нарани...
Дъждът утихва и започва да ръми...
тишината в моята душа кънти...
мрачно е и в сърцето ми...!
Умирам бавно ден след ден...
Искам пак да те усещам тук до мен...
Душата моли те, прости...
Без теб светът е сив...
животът мрачен и кирлив...
не искам без тебе да живея в тъги...
нека на небето изгреят отново всичките звезди...
ела при мен и сгрей душата ми...
нека да забравим скапаните дни...
това са просто чувствата ми.

Объркани и разпиляни в спомени,
... когато... вън... вали...