Когато вървиш по безкрайната улица,
а тя все по-безкрайна изглежда,
падаш, спъваш се, сблъскваш се с трудности,
не отчайвай се, има надежда.
Поглед нагоре, стъпка, изправяш се,
изтупваш си овехтелите дрехи,
ти не слушай как подиграват се
на твоите войнски доспехи.
С тях колко пътища извървявал си,
вероятно хората не подозират,
че след всичките спънки ставал си,
твоите борбени сили прозират.
Не унивай след трудната работа,
че човек си станал, гордей се!
От начупена корабна палуба
ти спасителна лодка изплел си.
© Ралица Все права защищены
Хубаво пишеш, мило ми стана... и някак по-светло
Благодаря ти!