Когато забравя
по повод стих на Таня Атанасова
Когато забравя да ревнувам,
далечните ръце на утринта,
с които съм живяла и сънувала,
дали ще имам доблестта
да продължа, да ти го кажа
или във сянка от паважа
ще разпозная само стара тъкан
и страшно срещу тебе ще замлъкна.
Пред спомена на старото си его
ще ровя във завивките изстинала. ...