Кой ли времето със нож сряза
и кой ли пореден от любов се поряза...
От кой ли бликат струйки кръв, самотен във нощта,
кой ли хвърля стари снимки да горят в пещта...
Кой ли кървави следи по пътеката след себе си остави,
знаци ли дава, наранения опитва се отново да забрави...
Като цвете вехнещо, забравено на стара пейка самотна,
кой под тласъците - на любовта - силни за пореден път от умора грохна...
Кой ли чука на наранения, вратичката леко открехната,
и самотна ли ще е и за него тази нощ, също като предната...
В молитви борил се срещу себе си, жадуващ капка милост,
разплакан зад вратата стои и моли се отново за малко близост... ...