Ще се разделя с душата -
тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята -
вечно в нея да лежи,
а душата да се мята
и в ефира да кръжи.
Ще се рее сред звездите
като шепа светлина
и ще търси тя следите
на отминала жена.
© Никола Апостолов Все права защищены