КОЙ ЩЕ Я ЧУЕ

Люлях ви с прекършени крила. 
Приспивах ви с песен от сълзи.
Усмивка плъзваше по моите уста,
щом отварехте от сън сладък очи.

Никой от вас за миг не разбра,
как душата ми ограбена кърви.
Исках в сърцата да вградя мечта
за слънчевите ви, щастливи дни.

В раклата се трупаха черни мъгли.
Ветровете си там аз заключвах.
Страхът не давах да ме покоси.
От какавиди радости излюпвах.

Не ме попитахте, животът ли тежи,
та по лицето бръчките се гърчат,
често сълзи от помръкнали очи
защо, завърнала глава, си бърша.

Трупах грехове към себе си, към вас.
Раклата отдавна с тях се препълни.
Болката изтръгна скрития си глас...
Кой ще я чуе? И дали ще я прегърне?

07 05 2018