Кой си...Кой си...дето разбъркваш живота ми... Дето се вмъкваш в(ъв) мислите и това равновесие, дето го стисках със зъбите, като копринена кърпа отлетя към небето. Кой си... Някой пред теб ми отнесе сърцето... Като ранено животно се въргалям из преспите и кървя и... съм празна... Не обещавай доверие, не обещавай усмихнатост! Няма какво да отдам, само страх и униние, само болка и безпомощност. Не се спирай, върви, подмини ме! |
© Галя Николова Все права защищены