Утрото е конче хвърковато.
А нощта - вълшебница,реди
дълги нанизи от звездно злато
и ме пита тихо:- Кой си ти?
Аз съм палавникът,който счупи
пак стъкло - да пусна светлина!
Сбих се - за едно бездомно куче...
То ми стана верен,пръв другар.
Аз съм смелият и хитър воин,
тръгнал да спасява в зла беда
птицата от котарак огромен.
Утре - искам сам да полетя! ...