Лесничея (Леснич Велесов)
372 109
21 сент. 2024 г., 08:38

Кой съм аз 

  Поэзия » Свободный стих
211 0 12

Кой съм аз

 

"Лесничеят" се наричам аз сега,

За гората ми напомня това име.

За работата скромна земна, и

За хора муладхарни - други.

За бук, за смърч и бор и ясен.

За мечка, бик и вълк, за сокол, орел

Във синьото небе, за моят дух ми

То напомня.

Слава на Лесничея.

 

Кой съм аз, не само е това за мен.

Въпрос първоначален - за

Всеки - той да знае своя път.

Да има човек всеки трябва път

И скромно име, да обича и да

Люби, щастлив и радостен да бъде.

 

Слава на Велес (името на моя бог

Съпътващ, що в пътя мой тояга е

И инструмент - източник на сила).

 

"Кой съм аз" е въпрос принципиален.

Да мисли всеки трябва върху него -

Дете, младеж, баща и майка, учител,

Войн и муладхарния човек.

 

Има Лесничеят и други имена.

Прославя той и всичко друго що

Обича - прославянето е любов.

В своето пространство любов

Да влага всеки трябва, за да има

Постоянно за какво - какво да хване,

Да погали той предмета скромен,

Да се той досети - и енергия да възприеме.

 

Основа на живота е за всички

Правилното отношение - уважение.

 

Уважението, отношението - те

Проправят пътищата във живота.

А пътят ежедневен прост е - движение,

Укрепване, усилването там, където

Слаб си. В природата прекрасна е

Разлята силата, и там, където даже

Ти не предполагаш. Страстите си

Ти владей, само гледай виж и изпълнѝ

Прости някои неща. Леко, леко ти

Света променяй, света на твойто

Обкръжение прекрасно. Погледът -

Той с природата ни свързва.

 

Кой съм аз - душа, коята да се храни

Трябва. Дух съм, който изненадите

Обича, смел да бъде иска. Духът се от

Дела поражда, от действието там,

Където ти не искаш да извършиш.

Но точно там се входът-изходът намира,

Това, което търсиш.

 

Разходките си не забравяй, студената

Вода прекрасна, по земята босите крака.

Куче лае, позаслушай се за миг.

Котка улична те гледа. Случаен поглед

На човек. Натиска на кола газта, или

Мотор минава, човек случаен покрай теб.

Светът с шума, със слънчевите гледки

Книга е природна - гледай, слушай и

Мисли. Виж ти кой си, разбери кой

Си всъщност ти, кой е твоят път.

 

Боговете свои не забравяй всеки миг.

Храни ти своя ум и чувства, своята душа.

Изненадвай цялото пространства с

Действия, които за духа пътища

Прокарват. 

 

Въпрос най-важен е това, "кой съм аз?"

Все пак.

А отговорът в пътя

Жизнен се намира и таи.

 

Слава на Велес и на скромния

Човек мислител.

 

Ура

 

Лесничея

© Леснич Велесов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Защо да те плаша аз, животът се разпорежда, когато не действаш в своя полза . Аз не трябва, не искам да бъда твой учител
  • От де туй самочувствие бе, Горски, да ми размахваш пръст и да ме плашиш?! Не видиш ли, че даже /чисто граматически/ не можеш да пишеш! Я по кротко да не те почна аз!
  • Това не е твоя работа, действай си по твоите каузи, грешка правиш що се заплиташ там, където не трябва
  • Там, дето си се осрал, ние нищо повече не можем да направим.
    Не "праши" сайта с подобни словоблудства, Горски. Га ти се допише, зимай брадвата и бегай да сечеш дрЪв.
  • Прави сте, всеки съди според съзнанието - според това, от което се плаши .
    Благодаря, че четете, макар че вашите "съжаления" не са ми нужни .
    Бъдете здрави и не прашете тук предлагам -
  • Ех, Лесничей, Лесничей! Колко пъти да ти казвам, че да хванеш гората сигурно можеш, ама за писалката (както са ти казали и други) хич не ставаш. Пак си надраскал невероятни глупости!
  • Благодаря !!
  • Браво!Досега не бях чела подобен стих и бъди вдъхновен!
  • Е, какво да ти кажа, бъди здрав тогава . Ура
  • Това писание не е за никого... и, маалко по-леко с пречкането... щото нито ме плашиш, нито ще ми накривиш каскета
  • Моето писане е за други. Не се пречкай, по-добре
  • За лесничей ставаш.
    Взимай брадвата и зАрежи писалката... 🤣
Предложения
: ??:??