Нима не знаеш колко те желая? 
Нима си сляп за моите мечти? 
Нима сърцето ти е в лой заспало 
Нима не виждаш... колко ме боли.

Пък аз вървя като омаяна 
във блянове напразни, тъй окаяна.
Нима не чувстваш нищо, нищо ти,
нима сърцето ти за мене спи. 

Навярно няма път за мен със теб... за двама 
нима се движим, аз по мойта,
ти по друга магистрала, 
пътуващи към нашата раздяла?

А мене сърцето ми се свива 
и душата ми се гърчи в болка,
буца в гърлото ме свива 
Що вървя самотна като самодива...? Що прахосвам мене си по гнила слива?

Ала стига вече със това "нима" 
трябва да се стегна... и с лигавенето си да спра.
Та нима светът не е създаден 50% от мъже 
вероятно всичките не са такива мухльовци, без чувства и свине. 

Стига вече с болка по сърцето ми да риташ, 
време ти е, "скъпи" да да ти бия шута... за инерция, че да отлиташ.
Пък аз тържествено ще обещая тук за в бъдеще да казвам ТВЪРДО - НЕ, 
на кретеняците със камъни вместо сърце!

Не няма да съм като пеперудка,

но няма и да се оставя в меланхолия да пукна.

че аман от туй Нима, НИМА, НИМА...

аз нямам нужда да съм млада, хубава... а пък... сама...

Простила съм ти, чао до скиф... БЛАГОДАРЯ