23 мар. 2020 г., 02:29

Кокиче 

  Поэзия
502 2 1
Улиците пусти, прозорецът и аз.
Гледаме се като непознати.
В този късен нощен час
нанякъде избяга и сънят ми.
Може би е там, до реката,
помниш ли я, бистрата, в Балкана,
където се плискахме с водата
и се целувахме на зелената морава ...
А може да е в онази стая, бялата,
където нямаше жени с коса ...
питаше "как без мен ще я карате?",
докато целувах твоята душа ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Все права защищены

Предложения
: ??:??