Коктейл

16 сент. 2007 г., 22:59

Поэзия

835 0 2

Коктейл

Покривам ти оголеното рамо
с завивката, миришеща на любовта ми.
Ръцете ти студени и нозете
затоплям нежно със плътта ми.

И после в устните красиви
целувка впивам страдаща и страстна.
Красиво е, бленувано, прекрасно...
А ти... заспиваш безучастна.

Аз пак съм сам и отчужден,
макар до мене нежно да сънуваш.
Не мисля още да си тръгвам -
ще дойде ден и ти да ме целуваш.

Сега поспи, любима моя,
аз утре пак кафе ще съм направил,
навярно пак в командировка,
любов върху листче ще съм оставил.

Коктейл

Свързани произведения

Комментарии

Предложения