Тъгата ми небрежно ме разсича
и сее лед във кръвния поток.
Депресията с плътта ми се облича,
от огледалото ме гледа некролог.
Изгубен съм в житейските си дрипи,
кошмари вместо сънища броя.
Коктейл Сълза във чашата ще сипя
и тост ще вдигна към самотната Луна.
Тя ще намокри устните си само
докато аз до дъното ще стигна,
а то, като бездънна яма,
кристално и цинично ще ми смигне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация