И ето старата година
Позавъртя се и отмина
Дванадесет месеца ли бяха?
Защо тъй бързо отлетяха?
Сменихме календара пак
Заваля и първия ни сняг
И уж всичко почва отначало
А при мен все едно времето е спряло.
Какво се случва аз не зная
Уж много много, много се старая
И слушкам, папкам всеки ден
А пък шейната мина покрай мен
Подаръкът ми пак го няма
А надеждата ми беше толкова голяма.
Но най накрая аз разбрах
Да спя нощеска не можах
Че подаръците на големите
Зависят само от промените
Които всеки в главата ще направи
И несгодите от старата забрави.
Подарък е благодарността на някой непознат
На. който вчера купи хляб
Подарък е детската усмивка всеки ден
Когато вечер се прибираш уморен
Подарък е и здравето, което
На близките ти подарява всеки ден небето.
Затуй, да пием с пълни чаши
И заедно с приятелите наши
Да благодарим за подаръците, които всеки ден
Ни подарява съдбата на теб и мен.
© Hristo Hristov Все права защищены