След краткото очакване се мръква.
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни
със сребърно петаче във кесия
и бродим нощем в своите си тайни
да търсим светла среща със Месия!
А стъпките ни пеят със звънчета!
Дирите са нотите на песни.
По Коледа притихнали градчета
забравят даже своите адреси.
В очакване на благост и надежда
един след друг прозорците угасят.
Светът притихва, сънища нарежда.
Мечтите бавно, бавно ни унасят...
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
© Детелина Стефанова Все права защищены