Пожелах си нещо

и то се сбъдна.

Вярно, за кратко беше,

но успя усмивката ми да върне.

Пожелах си теб и те намерих,

а ти успя с твоята красота 

да дадеш живот, да сгрееш 

сърцето ми, обвито в самота.

Видях те да танцуваш

сред милион въздишки.

Очите ти нежно започнаха да флиртуват,

а аз бях сам с теб, сам сред всички.

И сякаш беше сън,

сякаш беше песен...

Сякаш не зима, а пролет бе навън,

животът ми за миг стана чудесен.

Не, аз няма да забравя тази нощ,

прекрасните ти очи.

Няма да забравя тази мощ,

която с прегръдката си ми дари.

Искам винаги да помня твоя глас

как шепнеше ми нежно в нощта.

И точно когато унасям се,

да чуя отново: "Не мога да заспя."

Но нали винаги чудото е само за ден?

Нали винаги трябва да има болка?

Нали щастието и любовта не са за мен?

За мен са самотата, страхът... и толкова.

И все пак Коледа идва,

ще опитам да те пожелая отново.

Този път не ще те пусна да си отидеш,

ще те желая всеки ден наново и наново.