КОЛЕДА НА МОЯ ПРАГ
... сняг на дрипи и парцали сипе сивото небе,
щом навън завият хали, паля вехтото кюмбе,
под прозореца ми зимен в ледената мърчина
Дядо Коледа ще мине със звънливата шейна,
чай и шепа петифури съм му турил – да яде,
сигурно пресича бури, вихри в снежното перде,
някъде във тежък трафик спрял е старият елен,
и Снежанка автографи цял ден пише вместо мен,
Седемте джуджета ринат преспите без снегорин,
и животът – дим в комина! – отлетя за миг един,
и додето зли шофьори му крещят: – Ей, стар глупак! –
Дядо Коледа се бори със прииждащия мрак,
под десницата му блага в миг настана тишина –
тази нощ се спря на прага Божията Светлина.
© Валери Станков Все права защищены