КОЛЕДЕН ПОДАРЪК
Заедно сме не от вчера,
години две, че даже три.
Но път не мога да намеря
към твоето сърце, уви...
Любима ли съм ти – не зная.
И няма как да разбера.
Като че в леден блок да издълбая
убежище от топлина...
Притихнала съм в тая утрин снежна,
обречена в забвение от теб.
И полъхът на обичта ми южна
да ти изпратя искам във колет.
На помощ аз добрия старец ще извикам,
че Коледа е вдругиден.
И тоз подарък ще орисам
гост да е на твоя ден рожден!
Ще сложа в него тази моя обич,
по-истинска от слънцето дори.
И ако твоето сърце опари,
леда във него да стопи...
Ще добавя също лъч надежда,
сноп искряща светлина -
да те облива, милва и да грее
като ярка коледна звезда!
© Красимира Иванова Все права защищены