Сняг вали, улиците скрива.
Ечат вихровете навън в полята.
Всичко там от студа се свива,
Щот' са сковани небо и земята.
А във тях, хорските домове,
Като с някакво си чародейство.
Зад техните здрави зидове
Се събрало цялото семейство.
Та много дълбоко, вътре в тях,
От стари хора и младите деца
Чуваш само веселия смях,
Стапящ и най-студените сърца.
Не сещат ни мраза, ни студа.
Деня, в който не е светотатство
Когат' не продават си труда,
Щот' семейството става богатство.
Забравил за всяка агония,
Докато към края носиш си кръста,
Чуваш чудната мелодия,
Коят' не ще Ти изтръгне и Смърта.
И отнесен в радостен захлас
И несмутен Ти от студа на леда
Ти идва да кажеш с радост в глас
На всички хора: ,,Весела Коледа".
© Петър Хамбарлийски Все права защищены