Пресяти чувства в бурни ветрове
с дълбока нежност светло се завръщат,
за да замеся в своето сърце
сладкиш за теб с вълшебната им същност.
Прегърнати оплитам светлини
и слагам плънка от горещи нощи.
Поръсвам го със падащи звезди,
целувки в парка и усмивки боси.
Отварям пъргаво на Времето пещта
и в огън от години го поставям -
да се пече и в страст, и в самота...
от мен и любовта ми благославян!
© Илияна Каракочева Все права защищены