Сняг се сипе на звездички,
като бели коледни парички.
Студ сковава пак земята,
ала топло ми е във душата.
Сгрява пак сърцето звън –
детска песен чувам вън.
Пеят с коледни звънчета,
тропкат в ритъм весели крачета.
Две ръчички под имела
сменят свойте ръкавички
и луната, нежно чело свела,
се оглежда в техните очички.
Грейва Коледна Звезда,
светъл става пак света
и ни дава свойта доброта,
да има мир за нашите деца!
© Катя Вангелова Все права защищены