Земята и небето разделих,
сред Ада търсих,
гмурнах се във Рая.
На ветровете силата изпих,
с кошмарите пътувах сред безкрая.
За тебе търсих коледна звезда
от слънце и звезди кована,
целуната от огън и вода,
магическа, единствена избрана.
Душата изранена се смири.
А гордостта – по пътя разпиляна,
нахрани птици в тъмните зори.
Връщам се – от обич просветляла.
А ти ме чакаш влюбено в студа,
и зимата си тръгва прокълната.
Коледна звезда е любовта! -
Нека е благословена, свята!
© Илияна Каракочева Все права защищены