На Тина и Жоро
Боли... боли...
от пламъка на свещите,
които пак на масата догарят...
Боли... боли...
от снимките отсреща,
с които в тази нощ пак разговарям...
Боли... боли,
че полунощ дочаках
отново сам...
и много бе боли...
Боли... боли...
а сълзите изплаках...
И споменът обрасъл е с бодли...
Боли... боли...
Но свикнах с тази болка...
И тя се връща само в тези дни.
Но питам – още колко трябва... колко?
За да забравя...
Да не ме боли...!
24.12.2010
© Георги Ванчев Все права защищены