"Коледно без(б)людие"
Снежиш във мен. До бяло. До безлюдно.
Две думи си на Коледа във блюдото.
Без скорост си. А като смерч премина.
Разпръсна ме. Посипа ме. Аз зима съм.
Събират ме децата – снежна топка.
Сърцето ми – на Времето в разкопките.
В прозореца ти по следата тънка
ще ме познаеш: Пак стоях отвънка.
И докато потръпваш от зарята –
помилвах те. Целунах ти ръката.
Изнизах се. Изнизах се на пръсти. ...