Колелото на живота
Мрак цареше вън и тишина.
Тя си тръгна-горда и красива.
Стъпките ехтяха във нощта.
Бе тигрица непокорна, дива!
Не каза сбогом, нямаше сълзи.
Не каза дума. Просто си отиде.
но в мен остави нейните очи
и болка, и горчилка, и обида.
Ще продължи по своя път сама
да търси нова обич и надежда.
И аз по своя път ще продължа ...