Дар красив от Бог е любовта,
слънчева вълшебна жажда,
прави цветен тя деня ни сив,
в пролет зимата преражда.
И дори когато медът й горчи,
пак звънливо пее в сърцето,
може с мокрите криле да лети,
да рисува сбъдване в небето,
злобните интриги да победи,
своите и чуждите вини да плати.
Любовта е магия неустоима,
танц нестинарски за двама,
смела, властна, непобедима,
тя обсебва със сила незрима.
По пътя си преградите руши,
не се предава даже да вали,
бял мост над облаци гради,
на живота ни колелото върти.
Тя е земният олтар на храма,
място за злото в нея няма,
изгрев от залеза сътворява,
мрака в светлина заблестява,
нетленна сбъдната следа остава,
във вечността ни продължава.
© Кръстина Тодорова Все права защищены