dansyto (Данаил Таков)
818 3641
31 авг. 2019 г., 10:21  

Колко 

  Поэзия
474 3 7

Колко ли ще понесе сърцето,

колко радост, колко трепет, колко…

Мразя го, наричам го проклето,

цялото пропито е със болка.

 

Сякаш съществувам нелогично,

сред фосили на избити страсти.

Блъска ме живота най-първично

в дебрите на нещо неподвластно.

 

Тръгвам си, но сякаш все ме спират,

думите безмълвно ми влияят.

Който може всичко да презира,

само той готов е за покая!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Марианка, Светулка, Светле, Краси, Райне, Ели, Дари! Поздрави!
  • Това, което пишеш идва от дълбините на висините
  • Колко страст ще понесе сърцето! Поздравления, Дани, хубав стих!
  • Тръгвам си и нищо ме не спира,
    думите не могат да влияят.
    Всеки има право да избира
    истина за хепиенд на края!

    Хубав стих, Дани... Размисля!
  • "Сякаш съществувам нелогично,
    сред фосили на избити страсти.
    Блъска ме живота най-първично
    в дебрите на нещо неподвластно." Силен стих!
  • Впечатли ме, Дани...
  • "Сякаш съществувам нелогично
    сред фосили на избити страсти" !!!
Предложения
: ??:??