Аромат на диня.
Навън вали.
В мисъл синя
търся очи...
Аромат на мокро.
Самотен дъжд...
Колко! Колко! Колко!?!
(Всеки път е един и същ)
Аромат на смях прегорял.
Огън, дори неразпален.
Светът в ума ми е спрял.
Път, в душа непроправен.
Посветено на всички по-големи батковци... в чиито очи ще си остана малката сестричка на колегата...
© Катя Все права защищены
Ех, тези батковци...Брат ми винаги ме пазеше от тях...докато пораснах. Поздрав - хубаво стихотворение!