Колко ли кармин събира залезът на лято бяло,
че от лъч един всемирен пламна чувство отболяло!?
Колко ли лазур прикрива облакът на вятър бурен,
че небето се разкрива в цвете никнало зад бурен!?...
Колко още равно злато ще посяват слънчогледи,
че зад тях сме непознати, а от бъдеще ни гледат!?
Колко още босонога в сън страхлив кошута тича,
че луна е виторога и не спря да те обича!?...
Колко още детелини в мен и теб любов гадаят,
че под росната коприна, двама с теб не помечтаем!?...
Колко още дни ни чакат в сноп от думи помъдрели,
че език съсече мрака след простори оцелели!?... ...