КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
Колко много се мина.
Колко малко остана.
Може би догодина
ще съм вятър в Балкана.
И листо в листопада,
над света полетяло.
Ще пустосвам площада –
дух и мисъл без тяло.
Ще се вея след бриза.
Ще свистя след мелтема.
От небето ще слизам –
топлинка да си взема.
Ще се рея в простора.
Ще се лутам по кея –
гларус в залеза морав,
своя стих ще ви пея.
Този свят е възможен
без омрази нелепи.
Миг сме хорица Божем
във Господните шепи.
© Валери Станков Все права защищены