„Колко ме обичаш?”
„Колко ме обичаш?”
Недей ме питай никога така.
Сърцето не измерва с мерки любовта.
Сълзата малка в моето око,
Когато ти своите спомени
От пансиона ми разказваш –
Това е моята любов.
Целувката ми лека сутрин,
Когато напускаш сънните полета –
Това е също любовта ми.
Усмивката ми късно вечер,
Когато с толкоз плам
Ти лека нощ ми пожелаваш –
Това не е ли любовта ми?
Или болката, която разкъсва ми сърцето,
Когато някой наранява твоята душа?
„Колко ме обичаш?”
Попиташ ли ме някога така,
Аз нищо няма да ти кажа,
Аз просто ще положа в твоите ръце
Сърцето свое и своята душа.
© Румяна Все права защищены