Колко обич побира сърцето
Нежността пее блус
на ръба на тишината,
настръхнала от усещания.
Виж, спряло е времето,
онемяло от страст.
в лавандуловото безвремие.
Една сълза утихва и надзърта
в душата на влюбен мъж.
Боли от обичане мократа тишина.
Тогава мигът се пита:
колко обич побира сърцето ти... ?!
©Ванко Николов(Staumaster®vn)
© Ванко Николов Все права защищены