Малиновите устни,
в солените ми спомени,
жадувах да ги вкуся,
самотни и прогонени…
А мислите са бездни,
тъй диви и отровени,
светец или пък грешник,
и с чувства, май оспорени…
Ръцете искат малко,
да са силно стоплени,
ах, колко ще е жалко
да не са от теб поробени…
Поздрави на всички: http://www.youtube.com/watch?v=-g3HViJBSVc
© Георги Георгиев Все права защищены