Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
22 апр. 2017 г., 00:47

Колко си хубава, моме! 

  Поэзия » Акростихи
722 4 9

Като капка роса –

отнесена от вятъра щур, 

лазеща, падаща, но спасяваща. 

Като огън-амур, 

опожаряваща клада.

 

С очи-талисман, 

изгрева приютили. 

 

Хазартна, променлива, 

убиец на мъжкото его, 

ближеща кръв, 

а после – прелестна роза

във вазата съхнеща. 

А за някой просто си муза. 

 

Моя за ден. 

Още ме париш. 

Моят сън –

ето, пак се повтаря! 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??