Колко си красива, дори не знаеш!
Леко премигайки с наслада.
Само можеш да гадаеш,
за душевната, дълбока клада.
Ах, питам, aз луната.
Колко си недостижима?
Искам ми се, да докосна ти душата,
и да бъдеш моята любима!
За миг, ръката ти да хвана,
двама да се понесем.
през любовната, плахлива свада.
Нека да се отдадем.
Колко си красива, дори не знаеш!
Недостъпно сладка си, личи.
Как хубаво, на бриз ухаеш!
Красиви са твоите очи!
© Никалас Борисов Все права защищены