Колко диво се обичаме,
че хапем думите
и смисълът
остава наранен от нетърпение...
Колко грешно се обичаме,
че палим нощите.
Адът е домът на страстите.
Колко поривно се обичаме,
че сливаме
мисъл с действие
за прашинки мигове.
Само колко се обичаме!
Още се губим в необятностите...
© Таня Атанасова Все права защищены