Колко те обичам

Колко те обичам, никой не разбра,

още във сърцето нося любовта.

Тя е много странна, но така красива –

нежна като цвете, мила, мълчалива.

Горска самодива волност ѝ дари,

Слънчо от небето прати ѝ лъчи,

а цветята пъстри се оглеждат в нея,

в стих да я опиша, още аз не смея.

И реката синя вдъхна ѝ душа,

облаците бели дават ѝ крила.

Как да ти разкажа, как да те погледна,

обич най-красива – първа и последна!

               Мария Мустакерска