На Мария Вергова
На лятото Свещеният граал
обърнат върху плажа свети празен.
Макар от липси трайни натежал
в очите глътка слънчев шемет пазя.
Но моя бряг морето не застла
с коприната на ласките си млечни.
Наблизо нейде пееха весла,
рибари мрежи мамеха привечер.
Едно момиче кротко се засмя
и се загнезди в мислите ми скришни.
И много скоро влажната земя ...