Колорит

13 авг. 2007 г., 16:12

Поэзия

974 0 2

Аз те приемам дъждовен и мрачен -
във облачно-сив натюрел,
аз те изпивам - блестящ и прозрачен -
щом слънчева багра си взел...

Понякога твойта морава горест
разреждам със светла боя,
прикапвам към твоя мрак тъмно-смолест
тон лазурен - тихо седя...

Понякога аз те рисувам така:
водопад си сякаш пенлив,
наслоеното синьо пречи с ръка
порой да докосна красив.

Понякога аз те потапям сама
в своята пъстра палитра -
мъниста се пръскат навред у дома -
слънцето в нишки разплита...

И аз тези нишки събирам сега
в моята ведра картина -
не искам да гребвам от сива тъга,
а да разлистя градина!

Колорит

Свързани произведения

Комментарии

Предложения