25 янв. 2010 г., 00:20

Кома 

  Поэзия
895 0 30

Кома

 

Прости ми, Боже… замълчи!

Не мога днеска да си тръгна.

Как да усмихна тез очи -

очакващи да ги прегърна.

 

Не виждаш ли горещите сълзи

как овъгляват хладното ми тяло -

попивайки несбъднати мечти

с печален край, а още без начало.

 

Туп-туп… Ту-туп…

Сълзите капят върху моите гърди,

прострелвайки жадуващия труп.

Вината върху устните кърви

в две думи: - Ще се върна тук.

 

Разкъсваш ме скърбяща, изтерзана

и влизам, за да те прегърна пак.

Не мога под ръка смъртта да хвана -

разбрал го бях, откакто те видях.

 

Защо ли? - Може би защото те обичам

и не желая да си тръгна днес.

Привикнал съм към хората да тичам,

а ти си моят Най-любим човек.                                                  

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??