yotovava (Валентина Йотова)
2627 22161
23 сент. 2010 г., 11:36

Командно дишане - 2 

  Поэзия » Философская
1820 3 30

Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!

Юли свърши. И с него надеждата.
Онемяха щурците. И вятърът
резна края на небесната прежда,
дето люлка тъка за тъгата ни.

А навънка светът се разчеква,
от кикот, просташки сънува,
пие бира, венцехвали с кокетност
и се блещи от суетност и глупост.

И тропосахме с обич в постелята
всеки жест, всяка къса усмивка,
от безкрайни разтвори във вените
изтъняха до вопъл молитвите.

Да не можеш с ръка да погалиш,
да не смееш страха да изплачеш!
Да не знаеш как изгревът пали
всяка сутрин свещта на земята!

И защото смъртта бе прегърнала
по-силно от майчина ласка,
този влак отпътува към тъмното
без билет за посока обратна.

... Слънчогледи с ръждясали брони
козируват под звездни шпалири...
... Ако имах сълза – да отроня...
Бог да имаше – бих го убила!

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Командно дишане - 2
Синьо.цвете (Мая Нарлиева) Синьо.цвете
Аудио чтение » Чтение - поэзия
Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...
  3662  8  7 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??