Изтрий го онова писмо,
в което ти се моля
да идваш в моите мечти
до атоми подробен!

Съгласна съм от своя свят
писма като ми пращаш,
да няма име, нито град
по плика ненадраскан.

Размислих, по-добре бъди
все тъй необяснимо
привличащ като миг незрим,
тъй нежен и безимен!

И себе си ще разкрася
и вместо злободневи,
ще ти изпращам със писма
лирически напеви.

Ти говори ми чудеса,
разказвай ми фантазии;
не ще те питам за деня ти,
щом това те дразни.

Аз мога по заобиколен път 
за тебе да науча
онези простички неща, 
които ти се случват.