14 дек. 2006 г., 18:44

Компас 

  Поэзия
729 0 2
По подобна пътека
аз не стигнах до край...
А пък там - надалеко
ме очакваше Рай.

Следвах същите знаци
под такова небе...
зная - някъде сбърках,
но не зная къде.

Имам сили отново
пак да тръгна на път.
Във торбата ми спомени
все по-малко тежат.

Ала гледам на знаците
със по-други очи...
Взимам новата раница
и Посока си ти.

© Елена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??