Кому е нужна островърха шапка,
ако заклинание едно не знае,
кому е нужна дъждовната капка,
ако за дъжда навън не хае?
Кому е нужен слънчев ден,
ако очила очите му прикриват,
кому е нужно да е в Райски плен,
ако портите на Рая не откликват?
Кому е нужно вярно да обича,
ако любовта му е далечна,
кому е нужно себ’си да обрича,
щом раздялата ще бъде вечна?
Кому е нужно думи да изрича,
когато устните му са слепени,
кому е нужно смисъл да извлича,
сред хиляди, със мъка закрепени?
Кому е нужно всичко туй се пита?
На Бога? На човека? Ил` на звяра?
Нужно е! Но нужното отлита,
ако във сърцето няма вяра!
© Александър Христов Все права защищены