http://www.youtube.com/watch?v=jf1aXlZoo1M
„Измислих си празник за двама”
Светла Караянева
В безсънна нощ душата на цигулката
безпаметно бродира тишина.
Рисувам сън от танца на светулките
в симфония от зимна светлина.
Измислям си среднощ софра за двамата.
Измислен празник имам си сега.
Измислям те дори, когато няма те
в измислени градини от тъга.
Препускайки среднощно след миражите,
до себе си да стигна не успях.
Безименни са всички лунни плажове
и всички океани лунен прах.
И може би отдавна си забравила.
И може би светът е вече друг.
Но в таз игра не съществува правило;
приключвам вече – вече съм до тук.
Последен тракт и спускат се завесите.
Последно тишината е на ход.
И шепнат ми мълчания отнесено
безсъници от свършен епизод.
И някак много странно е гримирана
последната ми истинска любов.
Измислям синя птица за умиране.
Сбогувам се и вече съм готов.
© Ради Стефанов Р Все права защищены