Това го има в моето кръвосмешение -
има знаци от олово,
има заник слънце,
има скрито имане
и прахта на антични светове.
В моето кръвосмешение има тетива
на лък и апотеоз на древни земи,
които завършват
в сянката на боговете.
В него има
багатури и буйни коне,
води ги
един ювиги кан
към крепостта във формата на рог.
Тези буйни коне -
белите ми дни и нощи,
напират в мене чрез словото,
вливат се като надземни реки
във вените ми
и го изписват
върху темелите на масивния зид -
"БЪЛГАРИЯ".
И така,
час след час,
аз първооткривам живота
дълбоко в Паисиевата история
и тефтерчето на Апостола.
В моето кръвосмешение
историята е индивидуална памет
и аз,
бидейки един от вас,
ще изградя свещен дом
за табуна буйни коне.
Един ден,
когато цялата тази лудория
най-сетне отмине,
ще поискам милост от кана
и ще потърся със собствената си
незначимост
хоризонт за табуна коне -
съвсем близо до слънцето,
което като Пагане
притулва лицето си
и разделя
времето...
© Янко Все права защищены
вам откровеността,с която пишеш...