4 мая 2024 г., 10:19

Конниците на Апокалипсиса 

  Поэзия
5.0 / 7
352 3 12
КОННИЦИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА
Покрай мъртви селца и стъгди,
покрай сенки – безпътни, бездомни,
през нощта като струйчици дим
се изнизаха четири конника.
Бял бе първият, звезден венец
на косите му светли блестеше.
И в нозете му кротък агнец
до лъка и колчана стоеше.
Подир него – по-ален от кръв,
лумна изтокът – дрипава слама.
Завъртя се и вторият в кръг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »