КОПНЕЖ
И тая нощ от мене си далече...
Копнея пак да зърна твоя лик.
Раздялата на болка ме обрече,
а в гърлото хрипти сподавен вик.
Къде си, моя малка свидна рожбо?
Мечтая си за твоите ръце,
които със една прегръдка само
живот да вдъхнат в бащино сърце!
Любомир Попов
© Любомир Попов Все права защищены