МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
6 июл. 2019 г., 09:31

Копнеж 

  Поэзия » Любовная
541 6 25

Не слагай чадър

между себе си

и снега.

Нека снежинките

падат по тебе

като големи и бели,

светещи в мрака

звезди.

Знай, че след миг

ще изчезнат

стопени.

Но не слагай чадър.

Остави да докоснат

с ласка трънлива

лицето ти –

светло, открито.

Да се люшнат по миглите –

тъмни, извити.

Да надзърнат дълбоко

в очите

с цвят

на разцъфнал бакър.

Остави ги

да светнат в косите

като царствена,

тежка корона,

макар мимолетна.

Да струят в раменете

като ярки и строги

лъчи – еполети,

накрая –

да влязат в сърцето.

В най-жаркото жарко,

в огъня

и в пепелта.

Допусни ги в сърцето.

За да мога и аз,

дори и за малко

да докосна и видя

снега.

 

16.12.1997

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Чудесно е!Поздрави!
  • Благодаря, Ани. Това е бакърче, в което са поставени във вода откъснати цветя. Бакърчето е менче, вече го обясних под друго свое произведение, но може би не всички са го чели. Радвам се, че си успяла да си го представиш. Усмивка.
  • "Да надзърнат дълбоко
    в очите
    с цвят
    на разцъфнал бакър."
    Това ми хареса много. Просто си предсавих такъв поглед...
  • Никой никого не може да задържи. Словото не отговаря на безмълвието.
  • Аз казах, каквото имам да казвам. Задържа ме достатъчно дълго, обикновено не съм пред компютъра по това време, така че "Лека нощ".
  • Чета с душата си, а пиша с духа си. Така ми е по-лесно, прехвърлям им отговорността!
  • Не е важно само да четеш, но и как четеш. Ако четеш с предубеждение, винаги ще има за какво да се захванеш.
  • Коментирам, това което чета, а не това - което не съм чела. Не се доверявам на авторитета и на "други основания", а на знанията и сърцето си. Знанията никога не са ми достатъчни. Е, ако и сърцето ме излъже, тогава вече е зле. Сърбам си попарата.
  • Свободна си да не се съгласяваш с мен, но ми позволи да не се съгласявам с доводите в несъгласието ти. И аз си позволих да нарека авторки, споменати в друго произведение "лоши примери", без да съм чела произведенията им, доверих се на авторитета на автора и че знам, че няма да си изкриви душата. Но понякога човек се заблуждава. Трябва да четем това, което коментираме без други основания, освен естетически.
  • О, аз на вдъхновителите дължа по-голямата част от това, което съм написала. А и никой не може да забрани на някой да чете. Щом е публикувано, значи е разрешен достъпа за четене. Абсолютно е възможно някой ден да те изненадам, защото ще се радвам да разбереш, че си ме вдъхновила. Тук не става въпрос за въздействие. Най-вероятно не разбирам от стилове и се надявам незнанието да ми бъде простено. За всеки има надежда. Съгласна съм с теб за заблудите. Приятна и на теб. Благодаря, че ми отговори.
  • Красимира, дори и да исках, няма как да ги изтрия, не съм автор+. Но аз не искам. Коментарите за мен са част от мен, как бих могла? Не ти забранявам да ме коментираш, нито да ме четеш. Дори ще се радвам, ако съм те вдъхновила. Но ти, дори и да е така, никога няма да го напишеш, нали? Не мисля, че е честно. Знам, сигурна съм, че вдъхновявам много хора с поезията си. Малко ми е мъчно, че никой досега не ми е благодарил откровено, а не завоалирано, като че е срамно или недостойно някой да ме цитира или да каже, че съм го вдъхновила. Но ще го преживея. Заблудите са много устойчиви, а някои не си струва да ги разсейваш. Приятна вечер.
  • Мария, точно поради тази причина ще се въздържам от коментари на твои произведения. Нямам капацитета, който да отговаря на твоите очаквания. Ако решиш, изтрий моите коментари под тях. Сериозна съм. Нямам претенции, че разбирам от стилове. От незнание, вероятно допускам сериозна грешка.И аз ти Благодаря.
  • Благодаря, Красимира. Но за мен е поезия. Напиши си го като проза, ред след ред и ще разбереш, че е поезия. Учудвам се, че с човек с твоя капацитет не го разбира. Но всеки има право на мнение. Благодаря за коментара.
  • Много е красиво, докосна ме! Прочетох си го три пъти! Чистота. Зов за допускане и отдаване. Допусни ме в себе си, казва истината, за да стигнем до края на света... За стила - любовна проза, за мен "поезия" е друго нещо. Това е мое мнение и не задължавам никой с него. Толкова са ми възможностите.
  • Ще се радвам.
  • от тази зима съм по-активна и за това не знаех, благодаря, ще намеря повече време да почета назад!
  • Всъщност имам доста в тоя стил. Някои съм ги пускала тук. Сега пиша малко по-различно. Предимно експериментирам с формата. Благодаря, Пепи.
  • Различно от другите ти, но не по-малко хубаво!
  • Благодаря, Николай.
  • Много красив стих!
    Браво Мария!
  • Говоря за "Звезден прах", има и някои неща, които са малко зловещи за моя вкус Тук е разликата между него и мен. Но "Звездният прах" си е от първото до последното изречение мой стил. Много ми харесва.
  • О, аз го разбирам чудесно. Сигурно защото ме е преписал. Усмивка. Мисля, че пише ясно, образно, романтично и мистично. Но да не се хваля. Усмивка.
  • Благодаря за "Любими".
  • Благодаря, Мариана. Пример за сърдечно-звездно "хибридно" стихотворение. Мисля, че Нийл Геймън с неговия "Зведен прах" ми е откраднал идеята чрез държания досега в тайна литературен шпионаж. Защото е написал книгата си много след това стихотворение. Усмивка. Наистина, конспиративните теории ни карат да се чувстваме много по-значителни, отколкото сме. И все пак, когато чета "Звезден прах", имам чувството, че съм го писала аз, както пишех преди. Харесвам си това стихотворение, написано в този стил, както и много други, това си е моят стил. Може би след време пак ще напиша нещо подобно. Дано.
Предложения
: ??:??