Отново идва този копнеж…

И в мен пак се засилват сълзите!

Аз искам да имам, миличко, теб,

в мен да живееш и дишаш.

Тръгвам самичка надолу,

опиянена от твоите очи

и отново ми текват сълзите,

не съм аз тебе, уви.

Усмивката ти – тя ме пленява

и гледам те аз, и болката идва.

Искам да съм с теб,

искам да те имам.

Когато те гледам, дъхът ми спира

и чувствам се много щастлива…

мразя да бъда сама – ти

много ми липсваш, Приятел!

С теб съм жива,

с теб творя,

а без теб – сякаш бавно умирам!

15.04.2005г.

Надя